Travel: The food beyond The Ocean

 Както обещах в първия пост, посветен на Америка, дойде ред да отделя специално внимание на храната и местата, които посетихме по време на обиколката на южните щати. Не обещавам да съм обективна и снисходителна в този пост. Всеизвестен факт е, че Америка има огромен проблем със здравословното хранене и това не се отразява добре на европейците зад океана. Като човек ценящ домашно приготвената храна, здравословните продукти, редовното хранене, суровоядството, изобилието на плодове и зеленчуци в менюто и ненавиждащ газирани напитки, бях много любопитна какво ядът американците. 

Храната в южните щати на Америка е разнообразна, силно повлияна от максиканската, испанската, кубинската и адаптирана от части европейска кухня. По крайбражните част предимно морски деликатеси и риби, но навсякъде може да се поръча стек или бургер с пържени картофи. Като казах "пържени" не можах да намеря обяснение, защо по тези места почти всичко се предлага пържено. Освен пържената храна се оказа, че почти всичко се предлага лютиво, независимо какво си поръчал, обилно поръсено с черен пипер или залято  със сосове.  Подбирахме си ресторантчета различни от всеизвестните вериги за бързо хранене и такива, които предварително проучихме. Освен когато бяхме силно прегладнели, спряхме за да вечеряме стек, мога да кажа, че няма нищо лошо в порция телешка пържола на скара придружена с завидно количество пържени картофки и полята обилно с Dr. Pepper. Да, но не всеки ден за обяд или вечеря.

В североизточната част на Флорида се намира градчето St. Augustin. Още по времето на испанските колонизатор са се обособили райони с различни култури и навици, някой запазени и до днес. Често може да се чуе испанска реч наоколо. Кухнята леко се е видоизменила, премесена с испанската, но като цяло е запазила южняшкия дух.  

Използването на царевица във всякакви комбинации е съвсем присъщо за този район. Grits или полента, каквото и име да използваме, царевичната каша се предлага като гарнитура на почти всяко ястие, дори под формата на пържени топчета или леко подсладени хлебчета.

Когато пристигнахме на юг, замириса на море. Въздуха се изпълни с познати аромати, слънцето напичаше все по- силно, пейзажите се смениха от лъскави небостъргачи на дървени крайбрежни къщи с бели яхти акостирали пред тях. Менюто се промени в предимно морска храна или лек снакс. Във Флорида мексиканската и кубинска кухня са силно популярни. В Sunset Pier опитахме от трицветния начос овкусен със подлютена доматена салца, наблюдавайки прекрасния залез на Key West. Пихме коктейли в компанията на необезпокоявани от никого пеликани. 

За любители на кафето, като мен, да си намериш свястно кафе сутрин, беше направо невъзможно. Но страстта не подлежи на заличаване. Кафето на американците не става! Някой трябва да ги научи да пият истинско, силно, черно кафе. Открихме няколко приветливи кафенета и о, да, американците имали машини за еспресо, но ги ползват само за европейците :)

В повечето случай  Starbucks™ спасяваше положението, но в други се налагаше да пропътуваме повече от 6-8 мили, което пък ни отвеждаше до много симпатични и уютни кафенета с който веднага забравяхме за Starbucks. 

Едното от тях умело съчетава занаятите с вкусната храна е The Coffee Loft. Там може да се намерят ръчно изработени декорации за дома и ежедневно прясно приготвени кексове, мъфини и различни видове топли напитки. PJ's cafe ми направи впечатление с доста богатия асортимент със закуска и снакс, които се приготвяха на място. Там предлагат прясно изпечено кафе, което може да се опита придружено с мъфин или топъл бегъл.

Като цяло обаче в южните щати разнообразието се свежда до блубери мъфини, бананово-орехов кекс, тиквен кекс, бегъли и подсладени с царевичен сироп хлебчета. 

Европейската кухня в Америка е силно адаптирана за местните вкусове. Пастата е обилно залята със сос. Стека от сьомга, риба тон или телешки са винаги пресни и приготвени по желание на клиента, но винаги поръсени с много сол и черен пипер.

Преминаватено от Флорида към Алабама освен, че  се усети в температурните различия, гористите и залесени местности, нравите на хората, наситено строителство и липсата на крайпътни ресторантчета и бистра. 

Ако попаднете в Pensacola (Флорида) и сте късметлия да има свободни места, непременно посетете Mc Gruire's Irish Pub. Приготвят наистина чудесен стек, пържен цял гигантски лук и няколко вида ирландски ейл бири, които се произвеждат на място.

Друго винаги препълнено и с много добро обслужване и вкусна храна ресторантче е Orleans Grapevine в New Orleans (Луизиана).  

В неделя на много места във Fairhope (Алабама) се предлага брънч. Започва от 10ч. сутринта и продължава до 14ч. на обяд. Ние се ориентирахме бързо и попаднахме в изключително приятното местенце на име Camellia cafe, което много наподобяваше европейските бистра. Предполагам, че се дължи на европейския му персонал. През деня бяхме обслужвани от закачлив сервитьор роден в Румъния, а вечерта (не пропуснахме възможността да повторим) от усмихнат холандски, който предпочел да живее в това малко спокойно градче в Алабама.

Обобщението лично за мене е, че американците нямат национална кухня. И по- добре, че в  противен случай щеше да се наложи да я караме на бургери или стекове с пържени картофи. Хубавото е, че повече хора зад океана осъзнават, колко е важно да се подбира правилната храна и да си приготвят у дома. Радостно е, че дори децата вече го правят. Като тези тук, които предлагаха домашните си курабии направо на улицата.

Тук са първа и втора част на "The big American road trip".

All photos by ©100 decors