100décors

Първоначално ми се искаше да озаглавя тази публикация "Живот на Село", но това нямаше да е самата истина. А тя е съвсем различна, не живея на село. Всъщност живея в едно холандско село, а когато се прибера в България се опитвам да живея в българско село. Не ми се получава много добре това живеене, като се има предвид, че все има майстори около мен, нямам прилична баня и нито една оборудвана спалня, за кухня да не говорим... Та, поради тази причина, ще запазя заглавието за един по- късен етап от живота. Не ме бива много в градинарстването, но това се подразбира, предполагам. Не съм живяла на село, дори детството си не съм прекарала там (за което много съжалявам). Та аз дори цветята в саксия ще докарам да стенат и да се молят за вода и грижа. Обаче се амбицирах и реших зимата да натрупам теоретични знания, а лятото да ги приложа на практика. Никак не е лесно, да знаете! Започнах да изучавам ландшафтен дизайн, после латински названия на растения...

      Започнах да пиша текста едва след като еуфорията от пътуването беше преминала.  За мен Португалия е необятна, макар и толкова малка. В континенталната част на Португалия сме били само в  Лисабон и района наоколо . Миналата година през октомври обикаляхме из о. Мадейра , а това лято решихме да посетим Азорските острови. Азорите са архипелаг състоящ се от девет вулканични острова  принадлежащи на Португалия и един от нейните автономни региони (другия е о. Мадейра). Островите се намират почти по средата на Атлантическия океан между Европа и Америка. Всеки един от островите е надарен с природни забележителности, красиви езера, геотермални води, производство на вино, подземни пещери, обилна растителност, натурални басеини и невероятни гледки. Избрахме да посетим два от островите -  Terceira*  и  São Miguel** . Първите няколко дни прекарахме на остров  Terceira  и след това с кратък полет от 25 минути с...

Докато вие четете тази рецепта, ние вероятно пътуваме към България. Винаги се отбиваме да хапнем някъде по пътя, но седейки в колата по цял ден пием много кафе. Спираме за почивки и пак си взимаме кафе, но какво е следобедното кафе без курабии. Направих ги за изпът, но те почти не останаха и се налови още една доза да изпека.  Тези курабии се оказаха много засищаш снакс за пътуващи хора. Рецептата е модифицирана от рецепта на  Donna Hay, като някой от съставките са променени по вкуса на консуматорите :) Овесени бисквити с кленов сироп необходими продукти за около 25 броя 2 ч.ч. овесени ядки 1 ч.ч.. ръжено брашно 125 г. безсолно масло 1/2 ч.ч. кафява захар 3/4 ч.ч. кленов сироп 1 ч.л. сода бикарбонат 1 ч.л. ванилов екстракт 2-3 с.л. гореща вода 1/2 ч.ч. шоколадов чипс Включете фурната на 180 градуса. Пригответе две тави, като ги застелите с хартия за печене. В голяма купа смесете всички сухи съставки. Разбъркайте добре. Разтоп...

Обзалагам се, че няма човек, който да не обича домашните растения. Освен, че внасят уют във всеки дом, те имат способността да пречистват въздуха, който дишаме в стаята. Освен това, доказано е, че въздействат на психиката на човека. Успокояват нервната система, спомагат за здрав сън и развиват въображението. Наскоро четох, че зелената индустрия прави по 2,2 милиарда оборот за година от продажба на стайни растения. Като заклет любител на стайни растения нямам нищо против да подкрепям този бизнес. Кои са вашите залени любимци? Извинявам се за качеството на снимките, но всички са правени със смартфон. 

Тези дни времето в Холандия (или поне в тази част където ние живеем) беше доста топло. Съвсем близо до нас има страхотен натурален парк, идеален за разходки, пикник, яздене на коне и разбира се алеи за колоездачи. Парка разполага със зона за разхождане на кучета с езерце, където да се охладят и по-голямо езеро (забранено за кучета), което лятото се ползва като плаж, а зимата когато е замръзнало за пързаляне с кънки. Използвахме слънчевото пролетно време днес, за да се разходим из парка с кучетата. През цялото време свежестта на гората край нас ми напомняше за пролетните зеленини, които стават за ядене и събирахме докато живеехме в България. Копривата отдавна беше остаряла за бране, но пък точно по това време на годината беше цъфнал дивия чесън или по - известен като левърда. Ухаеше толкова свежо и приятно, че за секунди се шмугнах в горичката и събрах една връзка от това така любимо биле :). С част от дивия чесън направих хляб, малко количество ползвах за ароматно масло, а остан...