Lifestyle: За селския живот и други тайни

  

Има някакво очарование в българското село. Далеч не е патетичния патриотизъм изразен в това да запазим българщината. Четейки разказите на Йовков и Елин Пелин ни става много мило, но това са отдавна отминали времена, наситени с тъга и безнадежност, пропити с патриархални догми, къртовски труд и нещастни съдби.

Съвременното българско село е възродено от млади заселници, търсещи спокойствието от големия град, простора и чистия въздух, допира с природата и земята, бавния живот и прясната храна и не на последно място устойчив живот. Все по-често срещам съмишленици в идеята за живот на село. Някой избират близки до града села, за да могат лесно да заведат децата си на детска градина или училище, бързо да стигнат до работното място, да посетят зъболекар или родителите си. Други решават да се отдалечат от града, защото работа им позволява да работят от вкъщи, а децата вече са самостоятелни. Причините са безброй, както и ползите.

Не всичко е идеално, обаче. Особено, когато си роден и израснал в голям град и живееш на почти 3000км. от селото. Не можеш да зарежеш изцяло начина си на живот и да се пренесеш в разказ на Йовков. "Новите селяни" (в никакъв случай да не се чете, като нарицателно) са изправени пред нови предизвикателства. На кратно ще опиша моите наблюдения.

Къщата.

Естествено това е основното, което всеки би искал да има в двора на село. Но, ако не съществува се налага да се изгради изцяло, да се ремонтира частично, да се реставрира част от нея  или дострои съществуваща вече сграда. Тук предизвикателствата са с много неизвестни. Как се процедира в такива случаи, зависи от наличната къща/ сграда/ постройка. Все ще се намери някой съсед да даде акъл какво да стане, но съвета ми е да се консултирате с архитекта на общината и конструктор, като начало. След това ще решите какво да правите. Каквото и да предприемете, правете го разумно и бавно. Бързите и не обмислени решение водят след себе си нерешими проблеми и много компромиси.

Двора.

Колкото по- голям, толкова по-добре, нали търсим простор и свобода. НО от тук започват същинските неволи на "новите селяни". Как да се грижим за него, кой да го поддържа, когато не сме на село, каква растителност да изберем, дали пък райграс няма да реши проблема с непрекъснатата грижа по двора, защо пък не и зеленчукова градина, ами един малък басейн?... Всичко изглежда изпълнимо, до момента в който се наложи вие сам да го правите. Ще кажете има фирми, градинари и срещу заплащане всеки ще го прави. Това хем е така, хем не е. Опита ми показа, че фирмите искат прекалено много, а правят ирелевантно малко. Градинарите минават, колкото да отбият номера, че нещо е направено, особено ако преди това с години не е бил поддържан двора. В повечето случаи се налага да оправите и техните набези върху вашия двор. Дори съсед, на който бихте поверили градината си с ключ от къщата, се среща рядко. Добре е да имаш голям двор, но по- добре е да се помисли първо дали можеш да се справиш с него. Дали работата ще е по силите ти, дали ще можеш целогодишно да го обслужваш, двора е жив организъм и има нужда от непрекъснати грижи. 

Инфраструктурата.

Може да е минало много време от разказите на Елин Пелин, но каруци все още се движат по междуселските пътища. Асфалт се намира тук-там, но и често ще попаднете в неподдържани участъци. Градският транспорт вероятно е редовен към по- населените села из България, но в по- малките такива е рядкост. Налага се да разполагате със собствен транспорт, за предпочитане с високо окачване.

Ако сте късметлия и си намерите идеално разположена според вашите изисквания къща с двор в избраното от вас село, ще ви трябва двоен късмет улицата до къщата ви да е асфалтирана, за тротоара, няма да издребняваме, ще си го косите и поддържате, той си остава вечно ваша грижа. 

Комуникациите.

Добре, че живеем в 21 век и всеки притежава мобилен телефон. До тук с връзката с обществото. Кабелен или оптичен Интернет рядко се прекарват по селата. Поне край Варна, до колкото разбирам и в Родопите е същото. Телевизията, ако не е през Интернет е от сателитна чиния, за бога, 21 век е! Няма ли да забранят със закон поставянето на това грозилище по фасадите на сградите. Добре, че не гледам телевизия, един проблем по- малко.

Съседите.

За щастие, някой от тях са новодомци като вас, млади, симпатични и приветливи ентусиасти. Разменяте телефони на майстори от които сте доволни, предавате си съвети за справяне със някой административен проблем, обсъждате подписки за по- добро бъдеще на селото, доброволно почиствате тревата с двора на църквата, ходите на събрание на активистите, докато си почивате те пробиват нещо и обратно, правите си барбекю и пиете студена бира на фона на симфоничният оркестър състоящ се от щурци, докато ви хапят комарите.

Възрастните жители на селото пък са безкрайно щастливи, че все повече млади семейства се заселват край тях. В началото носят каквато имат продукция от градината, плодове, зеленчуци, мед или цветя. После искат дребна услуга, я да ги закараш някъде с колата, я нещо от града да им вземеш или просто да изпратят по тебе торба за роднините в града. 

Намира се и по някой овчар и кравар, който сутрин и вечер си разхожда стадото, което рязко те връща в разказите на Йовков и се чудиш, 21 век ли е или си в машина на времето. 

Био производството.

Мечтата на всеки нов селянин е да отгледа чиста като бебешка сълза био продукция. Добре дошли в клуба! Тук бих искала да се огранича в няколко изречения, но едва ли ще успея. Началото е не, когато си купите къща с двор, всичко започва по- рано. На някой от терасата, на друг от малката градинка в града, и с много четене и гледане на видеа. Водите си записки, купувате книги, вмъквате се като воайори в няколко форума и четете, по- смелите задават въпроси и ако не бъдат осмивани продължават плахо да набират нужната информация. Да речем, че вече имате базови познания и сте готови да ги приложите на терен. Започвате със купуване на подходящи плодни дръвчета, декоративни храсти, семена за зарзават, разсад за зеленчуци, разни и разнообразни цветя, нали все пак трябва и да ви е красиво. Всичко това се случва по етапно разбира се, вие не сте машина и си цените труда, съвсем скоро разбирате, защо фирмите имат толкова високи цени; градинарите, защо се мотаят и уж нищо не правят, а съседите се дърпат, когато им подавате връзката с ключове от дома си. 

Питате по- опитните съседи как се лекуват болестите  по растенията, каква е борбата срещу нежеланите насекоми и колко често да окопавате дръвчетата. В името на био производството, твърдо отказвате да използвате препоръчаните химични съединения от агроаптеките, но борбата е неравна. Печелят по- силните, а това не сте вие. 

Снабдили сте се с нужната техника за едно съвременно градинарство, почти всеки уред е с копче, т.е. механизиран, а не като от  едно време, но градината ви пак не върви. Правите повдигнати лехи, щото така се прави по белия свят, за да не се морите излишно, за да не плевите и да не копаете, но успеха ви клони към нула. Не се отказвате, не, вие твърдо сте решен да отгледате първия корен домат в собствената си градина и о, чудо появил се е не един, а цели два. Радвате се като малко дете, до момента в който забелязвате, че единия е пробит от дебел зелен червей и този домат никога няма да влезе във вашата салата. А черешите ви са изядени от косери много преди вие да посегнете към тях, нищо, да ядат животинките, вие сте над тези неща. 

Не се отказвате, следващата година ще се подготвите от рано, дори обмисляте капково напояване,  стига да няма режим на водата. Не отказвате на съседа подадените през оградата зеленчуци и плодове, да са живи и здрави още дълги години!

Новите селяни, сме една друга порода хора. Нищо от горе споменатото не може да ни откаже от тръпката да живеем на село. Стремим се всичко да ни е наред, чисто, спретнато, да си почиваме на воля, да ядем чиста храна, да живеем бавно, първично, семпло, но прекаленото идеализиране на мечтания живот ни кара бързо да се разочароваме от неуспехите си. Има надежда за българското село, познавам хора, в това число и аз, които не се отказват лесно. Дерзаем в неравната борба с природата, институциите, климатичните промени, част от административните единици и правителството.

Разказите на Йовков и Елин Пелин, може да са отживелица и да звучат като приказка, но селото го има, ще го има и след нас. Живота е по-лесен, когато е простичък, без излишни амбиции и форсиране на събития, бавен и смислен, живота е на село.