Cyanotype или Магията на Синият Принт

 

Цианотипии с триизмерни обекти

Моята слабост към растенията, не спира само до отглеждане на саксии с домашни и градински цветя. Силно се впечатлявам от вече изсъхналите цветчета на растения и треви, клонки със странни форми, листа с прекрасни цветове, плодчета и всякакви части, дори на загинали растения. От дете си правя хербарий и макар, че съм на възраст в която би следвало да се занимавам със сериозни неща, продължавам да събирам части от растения от цял свят.  Освен по растенията, вероятно сте забелязали, че се увличам и от фотография. Така, две от моите увлечения намират обща точка. Cyanotype, цианотипията ме провокира с това, че мога да използвам по различен начин цветята и растенията. Харесва ми как слънцето под различен ъгъл огрява хартията и придава абстрактни форми. По време на опитите ми в различни сезони и по различно време на деня, слънцето придава на отпечатъците непредсказуеми тонове и сенки. Никога не може да се получи едно и също изображение, което прави всеки отпечатък уникат само по себе си. 

История на Cyanotype:

Cyanotype (цианотипия) е монохромен фотографски процес разработен през 1842г. от английския учен, астроном, химик и експериментален фотограф Джон Хершел (John Herschel) по време на изследванията му на железните соли и чувствителността им към светлината. Той смесва железен амониев цитрат (ferric ammonium citrate) и калиев ферицианид (potassium ferricyanide) и наблюдава промяната на тази смес спрямо слънчевата светлина. Това, което се получава от бледожълтата смес, която след излагане на пряка слънчева светлина се трансформира в наситено синьо, или както често се среща Пруско синьо. По онова време, мокрите цианопринтове са се използвали за съхраняване на корабни чертежи.

Тази магия поставя началото на Cyanotype технологията, а по-късно и на лентовата/филмовата фотография. 

Процесът Cyanotype:

След като започнах да се занимавам с cyanotype, още повече започна да ми липсва слънцето в Нидерландия. Идеите се трупаха в главата ми, обработвах различни видове хартия, събирах цветя и растения, а слънцето не се появяваше с дни.

Процеса не е труден за изпълнение, но зависимостта от пряка слънчева светлина го прави бавен и изисква прецизност и плануване. След като двата химикала- железен амониев цитрат (ferric ammonium citrate) и калиев ферицианид (potassium ferricyanide) се смесят, което трябва да се случва в тъмна стая или вечер, тъй като вече стана ясно, че сместа е светлочувствителна, се нанася с четка или дунапрен върху хартията (обикновено е акварелна, фотографска, канава или текстил), изчаква докато течността попие в хартията/текстила. Така подготвената основа се съхранява на тъмно място до момента в който ще се изработи отпечатъка. Тук започва творческата част. Върху подготвената основа се разполагат елементите- растения, цветя или други предмети, на които ще се прави мократа цианотипия. Времето е ограничено, трябва да се действа възможно най-бързо.  Добре е отпечатъците да се покрият със стъкло, което да притисне растението, за да не се размести. В противен случай, се получава допълнителни "сенки" подобни на растери, които ни най-малко не се дефект, а дори интересен ефект. След това подготвените принтове се изнасят на слънце и така започва синята магия. Секунди изложена на слънце хартиената повърхност се обагря в бледо син цвят, в зависимост от времето, ъгъла и посоката фото-чувствителността е различна и непредсказуема. Процеса е необратим. Нужни са от 5 до 10 минути  експонация, за да се получи така наречената фотограма. За да бъде завършен изцяло cyanotype-а е нужно да мине през вана с вода, така, че да се отмие първоначалния жълт цвят от химикалите. За по- наситен ефект се използват различни видове киселини: лимонов сок, оцет, кислородна вода и др. За тониране на интензитета от светло синьо до пруско синьо има различни технологии и се използват окислители или други реагенти. 

Опитът:

Хубавото на cyanotype процеса е, че може да се комбинира с други техники. Аз експериментирах с туш, акварел, пастели и акварелни моливи, за сега резултатите не ме удовлетворяват, но ще продължа с експериментите. 

Освен цветя и растения, могат да влязат в употреба безброй предмети, текстил, природни елементи и всичко от заобикалящата ни среда. Аз се спрях на растения, изхождайки от слабостта ми към тяхната непреходна красота. Получените абстрактни изображения върху отпечатъците са плод на продължителни експерименти, в следствие на търсени ефекти. Освен използваните растения от хербарий, които дават двуизмерна визуализация на принта, използвах и триизмерни обекти, резултатите които получих са с абстрактни очертания благодарение на косията ъгъл по време на зимното слънцестоене. Очаквам през лятото да получа контрастни изображения, предвид интензитета и посоката на слънчевата светлина.

(вдясно) мокра цианотипия по време на съхнене

Творчество в Cyanotype:

Cyanotype позволява използване на различни материали и текстури, не е токсичен и не замърсява околната среда, което го прави едно приятно и устойчиво занимание. Фантазията може да стигне много далеч, макар монохромната визия, която се получава. Тоновете, полутоновете, сенките, формите, детайлите, всяко листенце, жилка.... всеки елемент разказва история на фона на слънчевите лъчи. 

Лятото се надявам да успея да осъществя идеите си върху текстил с растения отгледани в градината, вече съм поръчала семената за тях и нямам търпение да затворя процеса и да видя резултата. 

Друг експеримент, който мисля да направя скоро след като премине локдауна и отворят магазините и фото ателиетата е, да направя cyanotype изображения от мои фотографии. За този тип cyanotype се изисква малко по- дълга подготовка, но със сигурност ще ми бъде много интересно, стига слънцето пак да изгрее на "нашата улица".

Съхранение на цианотипиите:

След като изсъхнат циано-отпечатъците могат да се рамкират. Добре е да се съхраняват на не пряка слънчева светлина, тъй като има опасност от избледняване. Това не е фатално за отпечатъците и лесно може да се поправи, като се държат за известно време в тъмна среда. В случаите, когато се използва текстил, добре е да се почиства с неутрални препарати. 

Развитие:

Сами може да забележете, че не всички опити са сполучливи. Пруското синьо, което очаквах да видя, се променяше спрямо хартията, която използвах. Изпробвах матирана фотохартия, бял акварелен картон, листи от стара книга,  за книгоразделителите използвах 240 грама релефна хартия оцветена в жълто и други видове картони и хартии. Както се забелязва на някои снимки, докато цианотипите са мокри цветовете са по- светли, след изсъхването се променят. Някои от отпечатъците промивах с вода с лимонена киселина, там цвета се промени към тюркоазен циан. Разликата в експонацията, също е от значение. Някой от опитите правих на закрито, други на пряка слънчева светлина. Публикувам снимка и на неуспещните опити, за да разберете, че процеса cyanotype на пръв поглед изглежда лесен, но реално не е съвсем така. 

Макар и на кратко, надявам се обясненията ми за мокрия принт, да са привлекли интереса ви към тази остаряла фотографска техника, наречена Cyanotype (цианотипия).

част от несполучливите цианотипии

Ако искате да научите повече за cyanotype и да следите процеса на живо, последвайте ме в Instagram/100decors  , а Highlights ще може да намерите нови попълнения на отпечатъци.