Local Artist: Мария Манева
 |
С Мария се запознахме някъде преди две или три години, покрай изкувството, което не е така популярно, а именно картини от раковини. Тя е много лъчезарен човек, нежна душа и великолепен ювелир. Силно вечатление ми направи прецизната работа и старанието, което влага с творбите си. Мария е изключително мила и деликатна натура, като ефирните и нежни картини, които прави. Поканих я да разкаже за себе си, така че, и вие да може да се насладите на красивите пана, които излизат из под фините ѝ пръстите.
Още Local Artist:
NATALIA KOLEVA
BELLA SHARKOVA
МАРИЯ, РАЗКАЖИ НИ НАКРАТКО ЗА СЕБЕ СИ:
- Коя си ти?
Казвам се Мария Манева Христова на 47години съм. Имам една дъщеря, която учи в националното училище по изкуствата “Добри Христов” Варна и любящ съпруг, който се грижи за нас.
- Къде живееш?
Родом съм от Габрово, но вече 26 години живея във Варна. Морската столица ми стана не само роден град, но и източник на вдъхновение.
- С какво се занимаваш в реалния живот?
По желание на родителите ми учих за икономист и съм работила в тази сфера близо 9 години. Имах много натоварена и отговорна работа, свързана с документи, пари, стрес, преумора. Всичко това ме изтощаваше и ограбваше.
Но сега мога да кажа, че съм щастлива с новото си занимание, защото правя нещо, което ми харесва, което ме вдъхновява, което ме поддържа жива. Мога да кажа, че Бог ме благослови с нещо неочаквано, нещо неподозирано за мен, което не знаех че съществува като изкуство. Отначало започнах да опитвам да правя мозайки от морски камъчета, после започнах да лепя и мидички и камъчета в смесена техника. От любопитство се превърна в хоби, от хоби в основно занимание. И сега просто не мога да се откажа, защото стана смисъл на живота ми. Но това го правя благодарение на моя съпруг, който ми даде тази възможност да се занимавам с нещо, което ми доставя радост.
- Как се стигна до това занимание?
За мен няма случайни неща, Бог има план за всеки един от нас. Така се случи и с мен. Преди 11г. отидохме на гости в едно село близо до Варна. Тогава за първи път видях картини направени изцяло от морски камъчета с естествени цветове, тип морска мозайка. Впечатлих се от усърдието й да търси камъчета по цвят и размер и да ги лепи. Купихме си една малка с изобразено червено лаленце. Тогава дамата ми каза, че много трудно се намирали червените камъчета по брега на морето, били дефицит. На мен разбира се нищо не ми говореше, защото не бях се заглеждала какво има по крайбрежието.
Но вече като ходех по брега, започнах да гледам какви камъчета има. После забелязах и мидичките и още неща, които изхвърля морето. Оказа се, че то е неизчерпаем източник на материали. Започнах да събирам всичко, което ми хареса, просто трупах, прибирах, сортирах и когато ми дойдеше вдъхновение, го влагах в картина. Сега не се оплаквам от вдъхновение, то работи много по-бързо от ръцете ми и много от идеите остават неосъществени.
- Как се разтоварваш след тежък ден?
Обичам вечерните разходки. Когато е топло, да седнеш край брега, да гледаш светлините на града, да слушаш приятна музика. В едни други времена ходех и на танци.
В момента живея доста изолирано, както се разбира от пандемичната обстановка от към контакти. Хората се притесняват да се събират. Дори при срещи се усеща едно дистанциране, не се ръкуваме, не се докосваме, поне една усмивка на открито може да покажем. Прегръдките останаха в миналото, научиха ни да се дистанцираме един от друг, като че ли само в автобуса може да се “сплотим” в момента.
Но то при мен може да се каже, че съм винаги в изолация, независимо от пандемията. Работата ми изисква много време и труд, за да направя една картина. Това са часове наред само аз и това което правя. Като слушам радио или си пускам нещо през интернет, така дългите часове труд не се усещат изобщо.
- Сутрин се събуждаш със…
Сутрин се събуждам със слънцето, обичам да ме облива със светлината си, да огрява душата ми. Ставам с нови мечти, с нови надежди и с нова енергия. Не обичам ранните зори, когато е тъмно. Вечер може да стоя до доста късно, да работя, но сутрините е друго.
- Обличаш…
Обличам се спортно елегантно, винаги да ми е удобно и да съм готова за дълго ходене пеша, ако се наложи. Обичам и романтични облекла и елегантни, но за редки официални случаи.
- Каква музика харесваш да слушаш?
Обичам хубава музика, мелодична, приятна, ритмична. Слушам различни стилове и жанрове - класика, джаз, естрада, инструментал, латино ритми, госпъл, различни етно звучения...
- Какво правиш, когато не работиш?
В свободното си време обичам да се разхождам сред природата. Тя ме пречиства, зарежда с нова енергия,връщам се с нови сили, тонизирана. Също обичам срещи с приятели на кафе, както и хубав филм, интересен театър, оперета или да посетя някоя изложба.
- Какво те вдъхновява?
Вдъхновението ми обикновено идва от материалите. Когато ги сортирам, наблюдавам, започвам да ги виждам в някаква форма или изображение, те просто ми говорят. Понякога някоя красива снимка на птица или цвете, може да ми проговори с мидички. Друг път виждам в съзнанието си картина с раковинки, която ако не направя просто се изпарява видението...
- По какво се увличаш/ хоби?
Когато се появи това изкуството в живота ми всичките хобита и занимания до момента се изпариха и останаха някъде зад мен. Цялото ми време, енергия и внимание се насочи към него, отдадох му се на 100%. То просто не ми оставя свободно време за нищо - събирам, суша, мия раковинки, камъчета,сортирам. После една картина изисква много етапи на лепене, съхнене, лакиране, оцветяване на пясъка, съхнене, лакиране и най-накрая рамкиране...
- Никой не подозира, че…
Съм голям националист и родолюбец. Преди години с моя съпруг бяхме решили да живеем в Прага. Обожавам я, прекланям се пред вековната красота, пред величието, с дни и часове мога да обикалям и да се дивя, да се потопя в духа на града по всяко време на годината. Но идва един момент в който искам да се прибера на родна земя. Започва да ми липсва всичко родно и се чувствам като дърво без корен. Та поседяхме известно време и се прибрахме. Не е за всеки това нещо си казах аз. Пак ще дойда, но ще знам че ще се прибера на родна земя. Това не мога да го обясня на хора, които ми казват че България не милее за своя си народ. Че финансово ще съм по-добре някъде на друго място.
- Би дал/ дала всичко за…
Бих дала всичко за детето ми и семейството ми.
- Ако имаше власт, сила, пари, би…
Бих променила закони, да се възложи ред и морал в обществото. Семействата да станат здрави, силни, сплотени, защото те са основата на едно здраво общество. Образованието да бъде на ниво, защото образования човек, умния, възпитания трудно се манипулира. Тогава и управляващите ще са една идея по-образовани, по-интелигентни и ще имат желание и амбиция да създатат една развиваща се държава, просперираща. Здравната система да води политика на превантивна профилактика, забрана на всякакви вредни храни в магазинната мрежа. Политика на развитие на родното производство на хранителни продукти, а не да бъдем роби на развитите държави. Съответно квоти за вноса, контрол над качеството на вноса. Толериране, подпомагане, субсидиране на местния производител. Защита на горите, природните паркове и забележителности. Забрана на пластмасовите опаковки от всякакъв род, рециклиране на вече съществуващи отпадъци ...Преминаване към алтернативно гориво, което не замърсява въздуха и водата и ред други иновации, които са само в полза на човечеството...
- Често си мислиш за…
Често си мисля за живота, колко е кратковременен. Колко малко ни е дадено да сме на Земята и не си заслужава да го изживеем по неправилния начин в злоба, завист, огорчение, одумване, тъга, раздори, препирни, суета, сребролюбие, егоцентризъм, непростителност. Всичко това ни ограбва радостта от живота. Всеки ден трябва да се радваме на деня, който Бог е сътворил, защото не знаем утре какво ще е. Ако имаме шанс да направим добро, да кажем добра дума, да се усмихнем, да насърчим някой. А най-важното е да оставим нещо след себе си. Да не сме живели напразно. Да се борим за мечтите си.
- Какво те провокира?
Винаги ме провокира успеха на някой, който е правил хиляди неуспешни опити, за да стигне до велико откритие и не се е отказал. И както Едисон е казал, че той не е имал нито един неуспешен опит, а просто е разбирал с всеки следващ, какво трябва да подобри и какво не трябва да прави, за да се получи желания резултат. Така че може да си на крачка от успеха, не се отказвай!
- Творец (писател, поет, музикант, художник, скулптор, композитор, артист), който ти е любим?
Andre Rieu ми е любимия цигулар и диригент на световно известния оркестър Йохан Щраус.
- Книгата, която …
Книгата, която винаги е до мен, това е Библията. Тя е Боговдъхновена, словото е живо, деятелно и то ме помъдрява, то ме насърчава, то ме изцелява и ме води по прави пътеки. В нея е събрана цялата мъдрост, тя е наръчника на живота, как да живееш един благословен живот и да имаш успех и промяна в характера, в нравите, в говоренето, в семейните отношения, навсякъде.
- Заспиваш с…
Заспивам с релаксираща музика, с позитивно четиво, не трябва да ме тревожи това което слушам или гледам, за да имам мир в духа си и спокоен сън.
Всички снимки са собственост на Мария Манева и са любезно предоставени от нея за тази статия. Благодаря сърдечно за участието на Мария, а вие може да намерите повече от нейното изкуство на страницата ѝ във Facebook или на сайта ѝ.
https://www.facebook.com/MariyaManevaMiriyam
Коментари
Публикуване на коментар